Най-големият проблем са спрените пари по ОПОС

Еврофинансирането трябва да бъде приоритет на целия държавен апарат

Г-н Дончев, в контекста на последните събития около изборът на председател на Европейската Комсиия – какъв е Вашият коментар за избора на Жан Пол Юнкер?

Избирането му не беше изненада. Жан Пол Юнкер напълно защити позицията, която следва Европейската народна партия за генериране на финансова стабилност, повече доверие, без да променя строгите си правила за бюджетния дефицит и политиката за намаляване на държавните дългове. В рамките на изненадите може да четем абсолютната категоричната позиция, свързано със споразумението за свободната търговия със САЩ. Това, което на мене ми направи впечатление, беше изключително силната лидерска позиция по отношение това,  как той смята да прокара всички тези политики. На въпрос дали тази програма ще бъде изпълнена, а тя е доста идеологична, ако има институционална подкрепа – да, смятам, че може да бъде изпълнена в максимум. 

Вие подкрепихте кандидатурата на Кристалина Георгиева за български еврокомисар още преди тя да бъде предложена от премиера Орешарски. Защо настоявате, че тя е най-правилният избор?
Кристалина Георгиева е действащ комисар с изключително висока репутация, с огромен авторитет в европейските институции, призната не само в държавите членки, но и в много страни извън ЕС, това при всички случаи не е без значение. Г-жа Георгиева има шанс в момента да заеме по-висок пост в няколко насоки, и ако тази възможност не бъде използвана от държавата и държавата не окаже подкрепа в момента, би било грешка. Въпреки че е номинирана от нашето правителство, тя безспорно е доказала личният си авторитет и ако бъде избрана за лидерски пост, ще бъде само благодарение личните й качества.

Да се върнем на ситуацията в България. Как ще коментирате спрените европрограми  и защо се случи така, че точно в момент, в който страната ни трябва ударно да усвоява пари,  Брюксел спира финансирането? 
Това е въпрос, по който мога да говоря безкрайно, но накратко. Проблем номер едно е спирането на плащанията, особено тези по ОП „Околна среда“. Това е проблемът на проблемите, въпросът е изключително сериозен, а се обръща много малко внимание. Общините не получават плащания по ОПОС и са принудени да спират проекти, които струват милиони, те са големи, много важни и сложни. Тук говорим за водна инфраструктура, отпадъци, канализации.  Общините са изключително чувствителни по този въпрос, защото в един момент се получава така, че те не получават пари, с които да платят на строителите. Още преди половин година Европейският съюз спря да превежда пари по ОПОС, но ние сме длъжни като страна- членка на Общността да продължим да плащаме на изпълнителите. Аз не мога да разбера кой може да позволи вече шести месец общините да не получават пари, това е абсолютен прецедент. Има и общини, които се отказват от други свои разходи, за да плащат. В един момент може да се окаже така, че някои населени места няма да имат пари за заплати или за улично осветление в желанието си да довършат проекта. Последствията от спрените проекти ще окажат влияние и на гражданите, а дългосрочната драма е кой ще иска да изпълнява проекти по програмата при тези непрогнозируеми действия на държавата. 

Има изключително дълъг списък с проблеми, но за мен това е основният и най- голям въпрос, който трябва да се реши. Иначе продължавайки списъка с несгоди няма смисъл да се коментира спирането на част от парите по ОП „регионално развитие“, през проблемите по Програма за развитие на селските райони и се и стигнем до ОП „Конкурентоспособност“, където се стигна до това абсурдно прекратяване на мярката за технологична модернизация. Това е поредният абсурд, на който и аз нямам отговор.

Като споменахте ПРСР – защо се получава така, че тази програма винаги е съпътствана от скандали, още преди вашето правителство.
Да, тази програма винаги е била проблематична, спомнете си случаите по САПАРД от 2009 г. ,там очевидно има историческа травма. Честно казано, ако някой ми беше казал да опиша черни рискове по някоя програма, нямаше да мога да си представя толкова скандална ситуация. Проблемите с нея показват няколко неща – на първо място, че адекватното ползването на европарите не е сред приоритетите на отиващото си правителство, защото имаше вариант да бъдат направени промени там, където трябва, но не беше предприето нищо. И това далеч не е краят, няма как ЕК да не реагира.  Може да се стигне до спиране на програмата, отнемане на акредитацията на Държавен фонд „Земеделие“ или до наказателни процедури срещу България. 

Какви бяха грешките, от които трябва да се поучим и които не трябва да се повтарят в следващите седем години?
Скоро ще имаме одобрено Споразумение за партньорство, но това не изчерпва оперативните програми. Европейската комисия има сериозно забележки по някои програми. Необходимо е и време, за да бъдат акредитирани и системите всички плащания, за да имаме правото да плащаме европейски пари от следващия програмен период, което аз не очаквам да се случи по-рано от началото на следващата година, това означава, че имаме сериозно забавяне. В този смисъл в последната година и половина аз не виждам никакви усилия да се поучим от натрупания опит и от грешките си. Тук същественият въпрос е, че еврофондовете трябва да станат основен приоритет на целия държавен апарат.  Приоритет е и намирането на финия баланс между адекватния контрол и скоростта на усвояване на фондовете. В края на 2012 г беше намерена адекватна точка на баланс, но в момента виждаме много голямо затягане на контрола,  дотолкова че понякога се стига и до невъзможност за реализация на някой проект. 

Вие бяхте един от инициаторите на промените в Закона за обществените поръчки – какво е вашето мнение за промените?
Радостното е , че някои от безумията не бяха приети в правна комисия и в Народното събрание, но има текстове, които не знам как ще способстват за намаляване на административната тежест или за по – добрия контрол. Радостен съм, че някои от по спорните текстове като задължителното плащане на подизпълнители не бяха одобрени, това щеше да има негативни последици, включително и създаване на вторичен черен пазар. Това, от което имаме нужда обаче е не кърпене на закона, а в светлината на евродирективите, приемане на изцяло нов закон. Разбира се, всичко трябва да се случи с обществени консултации и дискусии, защото обществените поръчки не са само преимущество на държавата.