Нова директива ще защитава правата на работниците при работа в друга страна-членка
Тези правила ще бъдат от полза за мобилните работници, но също и за работодателите, които ще бъдат по-добре информирани, когато наемат хора от друга държава от ЕС
Съветът на министрите на ЕС прие нова директива, която има за цел да гарантира по-добро прилагане на национално равнище на правото на гражданите на ЕС да работят в друга държава членка. Новите правила, които бяха предложени от Комисията през април 2013 г., имат за цел да бъде преодоляно разминаването между права и реалност и да бъдат улеснени хората, които вече работят в друга държава или търсят работа в чужбина, реално да упражняват правата си. Държавите членки разполагат с две години, за да приложат директивата на национално равнище.
Предложената директива има за задача да премахне съществуващите пречки пред свободното движение на работници, например непознаването от страна на публичните и частните работодатели на правилата на ЕС и трудностите, с които се сблъскват мобилните граждани при намирането на информация и съдействие в приемните държави членки. За да се преодолеят тези пречки и да не се допусне дискриминация, с директивата от държавите членки се изисква да гарантират:
– наличието на един или няколко органа на национално равнище, които да оказват подкрепа и правна помощ на работниците мигранти в ЕС при упражняването на техните права;
– ефективна правна защита на правата (включително защита от виктимизация на работниците мигранти в ЕС, които искат да упражнят правата си) и
– лесно достъпна информация на повече от един език на ЕС за правата, които имат работниците мигранти и търсещите работа в ЕС.
Тези правила ще бъдат от полза за мобилните работници, но също и за работодателите, които ще бъдат по-добре информирани, когато наемат хора от друга държава от ЕС.
Отделно от новия законодателен акт Комисията, като пазителка на договора, ще продължи, когато е необходимо, да открива срещу държавите членки производства за установяване на неизпълнение на задължения — например в случаи, когато националното законодателство не е в съответствие със законодателството на ЕС.
