Общините трябва да планират следващия програмен период

България трябва да участва в дебата за бъдещето на Кохезионните фондове, смята министър Дончев

България трябва не да наблюдава, а да участва в дебата за бъдещето на Кохезионните фондове. Целите, заложени в Програма „Европа 2020“ са консенсусни, но това не означава препокриване с националните специфики и нужди на страните-членки на ЕС. Затова работата по стратегическите документи за национално планиране на фондовете на ЕС за България за периода след 2013 г трябва да започне сега.

Това заяви министърът по управлението на средствата от ЕС Томислав Дончев пред участниците в срещата „Гражданско участие, програмиране и регионално планиране за развитието на България в ЕС“, организирана от Институт „Отворено общество“ – София.

По думите му общините ще трябва да посочват конкретен, индикативен списък от проекти, от които имат нужда и за които да се гарантира финансиране през следващия програмен период на европейските фондове. Тези списъци ще са част от документацията по закона за регионалното развитие и текстовете на оперативните програми за периода 2014 – 2020 г. и ще се прилагат към общинските планове за развитие.

Те ще дадат и необходимата сигурност на общините да започнат подготовката на техническата документация, както и да бъдат сигурни в бързата реализация на проектите. От друга страна пък списъците ще спестяват ресурси, като същевременно ще очертават целите и приоритетите от развитието на инфраструктурата на национално и местно ниво.

Като важна роля Дончев изтъкна и ограничаване на конкурентното начало при кандидатстване. По думите му конкуренцията консумира излишен ресурс и не винаги дава резултат.

Необходима е инвентаризация на местните и национални потребности, за да може през новия период на планиране европейските средства да играят по-видима и положителна роля за развитието на страната, са основните изводи от доклада на „Отворено общество“ „Предизвикателствата пред новото програмиране на фондовете на ЕС в България за периода след 2013 г.

Според експерти основните рискове пред процесите на генериране на проекти са свързани с политизацията на процеса на национално и местно ниво, с недостатъчния капацитет за средносрочно бюджетиране и планиране и с липсата на мотивация и ниската активност на гражданите и НПО.