Опазването на културата ни е в основата на новия Закон за културното наследство

януари 6, 2014

Системата на читалищата трябва да бъде модернизирана и да й се даде нов тласък

С промените в Закона за културното наследство трябва да бъдат решени няколко проблема. Първият от тях е опазването на културното наследство. Това каза министърът на културата Петър Стоянович в предаването „Неделя по три” на Българската национална телевизия. „България е на трето място в Европа по историческо и културно богатство след Италия и Гърция, а режимът на регулация на този сектор е в пъти по-слаб и либерален отколкото в двете държави. Няма как да си позволим да оставим каквато и да е скрита или явна форма на иманярство”, заяви той.

Съставянето на голяма работна група за готвените промени в Закона за културното наследство той обясни с проявения интерес от много обществени групи и желанието за прозрачност. „Моята гледна точка при съставянето на работната група, за която сега ме обвиняват, че включва много хора, е че винаги, когато се обсъжда нещо, то трябва да бъде поставено толкова прозрачно и ясно на масата, че да не поражда съмнения за задкулисие. Разбира се, че е най-лесно да събера 10 човека, които ще седнат и ще напишат корекциите в този закон за един месец и това ще е по-бързо, отколкото ако го въртим в барабана на обществената пералня. Но е по-добре нещата да са малко по-бавни, но видими”, посочи д-р Стоянович като обясни, че в работната група са включени около 70 човека – експерти и почти всички предложени представители от гражданските организации.

Министър Стоянович изрази задоволството си, че готвената стратегия в областта на културата се работи от неправителствения сектор, но подчерта, че е важно да бъде съчетана с възможностите на бюджета. Очакванията са в началото на 2014 г. да започне общественото й обсъждане. Според д-р Стоянович е важно в нея интересите на културата и българската идентичност да се преплитат с тези на икономиката и туризма. „Задължително е, според мен, да имаме културно представителство в САЩ или в държави, населени напоследък с българска диаспора. Има търсене на курсове за изучаване на български език и ние не можем да ги осигурим, защото статутът им не е уреден. Това са интереси, които се преплитат с тези на икономиката и туризма. Трябва да имаме представителства, в които те са ясно обвързани и концентрирани”, заяви министърът.

По отношение на съвременното изкуство д-р Стоянович се обяви за привърженик на облекчаването на регулациите. „Смешно е картина на 5-10 години да минава през система на внос-износ като за Панагюрското съкровище. Това е абсурдно и архаично в един глобален свят”, коментира той. По думите му, другите промени в Закона се отнасят до статута на Института за опазване на културното наследство, който би трябвало да се преформулира и да му се дадат други функции, „за да не се гледа на него като на Светата инквизиция”. Необходимо е и да се намери адекватен начин да се съхрани старият сграден фонд в градските части.

„Българското читалище е гръбнакът, върху който се изгражда Възрожденска просветена България”, коментира министър Стоянович. Според него и държавата, и общините се нуждаят от преценка за ефективността от работата на читалищата и за ролята им в културния, интелектуалния и социален живот на съответното населено място. „Един обективен национален преглед ще ни позволи да финансираме адекватно по-активните и перспективните читалища. Самата система трябва да бъде модернизирана и да й се даде нов тласък”, каза министърът.