Очаква се война на пазара на земеделска земя

Средната цена на земеделската земя в България като страна член на ЕС е все още най-ниска

Войната за земеделска земя и ренти ще става все по-тежка през идващата 2015-а година. Причините за това са комплексни, категорични са експерти в агробизнес бранша. Селското стопанство в България, заедно с туризма остават едни от най-устойчиво развиващите се и атрактивни сектори на икономиката, особенно зърнопроизводството. През изминаващата вече 2014-а година битката за земеделски земи се водеше интензивно както на полето, така и масово в медиите, пише agro.bg. 

Средната цена на земеделската земя в България като страна член на ЕС е все още най-ниска. Голямата част от собствениците, предимно на парцели до 50 дка., обаче не са запознати с реалната пазарна конюнктура, както и нямат идеи какво да правят със земята си. Това в много от случаите води до необмислени и прибързани продажби на земя, която според експерти в следващите години освен, че ще струва по-скъпо, но също би осигурила доходи и заетост в селските райони. В същото време българската земя е много запазена по отношение на своето плодородие и сравнително нискорискова спрямо природни бедствия, каквито все по-често съпътстват земеделието в Западна Европа.

Тази година Добруджа и Северозападна България бяха основните арени в битката за земеделски земи. Някои от емблематичните арендатори на прехода, предложиха рекордно високите нива от 80-90 лв./дка рента. В битката за земя се включиха и някои едри зърнопроизводители от Централна Северна България, където надцакването стигна до 60 лв./дка. В историята на българското зърнопроизводство, по-високи ренти са предлагани единствено през 2007-2009-а година, когато с едногодишни договори се платиха ренти по 150-160 лв./дка в разгара на войната за земи в региона на Стара Загора и Пловдив. Тези договори не бяха устойчиви във времето, но целяха изкарването от пазара на дългогодишни играчи.

Земеделските производители могат да разчитат на сигурни субсидии за единица площ до 2020-а година. Субсидиите по СЕПП ще са 16 лв./дка, като освен тях стопанистващите земята могат да получат значително подпомагане по т.нар. „Зелени плащания“ (12,93лв./дка), както и по линия на преразпределителните плащания и мярка Млад фермер.

В първото или най-късно второто тримесечие на 2015-а година се очаква да стартира прием на проекти по две от най-атрактивните мерки на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020, макар тя все още да не е одобрена от Брюксел. Това са мярка 4.1 – Инвестиции в материални активи и мярка 6.1 – Подпомагане на стопанства на млади фермери. Допустим разход по мярка 4.1 е закупуването на земеделска земя към стопанствата. Условието е стойността на земеделската земя да бъде до 10% от общия размер на инвестиционния проект.

В Дания и Швеция декар земеделска земя струва около 4000 евро. В Германия, където преди 10 години декар земя струваше средно 363 евро, сега се търгува на нива 1500-1750 евро. Най-скъпа обаче е земята в Холандия, където средната цена за декар е близо 5000 евро, а на места достига до 7500 евро. Сравнително по-ниска е цената на земеделската земя във Великобритания – средно 2600-2900 евро/декар. В Шотландия, където преобладават предимно пасища, средната цена на декар е 1330 евро. Относително ниска остава пазарната цена на земеделска земя във Франция – 550-770 евро/декар. Там обаче преобладават почви, които са силно изтощени откъм плодородие, както и значителна част от тях са с висок процент наличие на камъни.

Очакванията за развитието на пазара на земеделска земя е пряко свързано с глобалните тенденции в аграрния бизнес. Ако през последните десетилетия Светът се бори за горива и влияния в енергийните доставки, то в следващите години до 2050, борбата ще се измести силно и в сферата на производството и търговията с храни. В този контекст земеделската земя се превръща в една от най-добрите инвестиции не само в краткосрочен, но и в дългосрочен план. Изхранването на увеличаващото се население в Европа, а и в глобален мащаб, особенно с нарастване на търсенето на месо, млечни продукти и високопротеинови зърнени култури е един от гарантите за силно развитие на селското стопанство. Силната тенденция за развитие на биопроизводството и разпространение на фамилното фермерство пък е друга устойчива позитивна тенденция както в Европа, така и в САЩ. Все повече потребители избират късите доставки на храни от фермери, които им гарантират по-добро качество от конвенционалните хранителни вериги. Това показва, че положителни очаквания има както за едрото земеделие, така и за фамилното фермерство. И за двете земята е основния източник за производство и доходи.