Павлова: Очакваме ръст на проектите с европейско финансиране през 2017 г.

През тази година  ще има ръст на проектите, които се изпълняват с европейско финансиране по  всички оперативни програми. Това заяви пред представителите на бизнеса министърът на регионалното развитие и благоустройството (в оставка) Лиляна Павлова по време на конференция на тема „Планът „Юнкер“ – възможности и резултати“, организирана от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

„Планът „Юнкер“ има своите големи възможности, по които считам, че все още не сме използвали достатъчно. Иска ми се там да видим повече проекти, касаещи развитието на стратегическата пътна инфраструктура, проекти за енергийна ефективност в публичния сектор и модернизирането на водната инфраструктура“, каза министър Павлова по време на форума.

От регионалното министерство отчетоха, че в областта на водната инфраструктура, която е с най-големи нужди, няма подаден нито един проект към плана „Юнкер“ от България. По думите на министър Павлова потенциалът в тази сфера е „огромен“.

Според регионалния министър програмата може да финансира проекти, обхващащи водоснабдителни системи, строителство на нови язовири и мерки за по-добра енергийна ефективност във ВиК-сектора, с което да се допълнят усилията на правителството в тази област.

Според Павлова безвъзмездната европейска солидарност е ключова за развитието на базисната инфраструктура у нас и трябва да се направи всичко възможно от страна на държавните институции, с подкрепата на бизнеса и неправителствения сектор, това финансиране да се запази и след 2020 г.

„Нуждите от инвестиции там са най-големи и ние трябва да защитаваме и отстояваме една голяма част от европейските инвестиции и солидарност да продължат, за изграждане на пътна, водната и градска инфраструктура. Убедена съм, че колкото повече разширяваме възможностите на инструментите за финансов инженеринг,  като плана Юнкер и Фонда на фондовете, ще имаме по-голям успех на резултата, който търсим“, категорична бе Павлова.

Министърът в оставка напомни, че България отчита сериозни успехи с финансовите инструменти през предишния програмен период и даде пример с програмата „Жесика“.

„Тя е добър пример как фондовете за градско развитие могат да помогнат базисната инфраструктура да се развива и привлича ресурс и капитал“, посочи тя.

Програмата, стартирала с бюджет от 33 млн. евро, е привлякла инвестиции за над 180 млн. лв. по 32 проекта в 7-те големи града на страната. Те имат огромен ефект и добра основа за подобряване на средата, активизиране на бизнеса и създаване на нови работни места. Реализирани са проекти като тържища, пазари, паркинги, киносалони, частни училища, медицински центрове и завод за автомобилни части.

„Апелирам бизнесът да е иновативен и креативен, защото фондовете за градска среда дават огромни възможности“, категорична бе Павлова.

В тази връзка министърът напомни, че по ОП „Региони в растеж 2014-2020“ са разширени инвестициите чрез финансовите инструменти. Достъп до тях имат 39-те големи и средноголеми български града. Стартовият капитал е увеличен на 370 млн. лв., разпределени в три фонда за градско развитие – един за София, и по един за Северна и Южна България. Ресурсът е разпределен в две категории. 270 млн. лв. са предвидени за проекти за градско развитие, а 100 млн. лв. за проекти за развитие на туризма и туристическите атракции.

Според нея сериозна ниша има в областта на градския транспорт. Там нуждите са огромни, а към момента единственото финансиране е по линия на проектите за интегриран градски транспорт.

„По линия на фонда и плана Юнкер бихме могли да увеличим финансирането за управление на трафика, електронното таксуване и изграждане на паркинги. Можем да сме креативни, да комбинираме проекти с възвращаемост, разкриват работни места и подобряват градската среда“, категорична бе Павлова.

Друг сектор с голям потенциал е енергийната ефективност на публични сгради, внедряване на енергоспестяващи системи на градове, малки населени места, училища и друг вид публична инфраструктура.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството обърна внимание, че за кандидатстване по линия на финансовите инструменти няма ограничения за това кой е инициатор и бенефициент, както и изискване дали става дума за физическо или юридическо лице.