Покана за предложения за финансово подпомагане на университетските изследвания

Програмата на ЕИБ финансира университетските изследвания (EIBURS) в рамките на своята Програма за знания

Публикувана покана за представяне на предложения на Института на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). С нея се предлагат две нови възможности за финансово подпомагане чрез Програмата на ЕИБ за финансиране на университетските изследвания (EIBURS) в рамките на своята Програма за знания.

Институтът на Европейската инвестиционна банка осъществява по-голямата част от своите институционални отношения с университетите чрез своята програма за знания. Тя се състои от три отделни програми:
– EIBURS – Програма на ЕИБ за финансиране на университетски изследвания;
– STAREBEI (Изследователски стажове на ЕИБ), Програма за финансиране на млади изследователи, работещи по съвместни проекти на университети и ЕИБ;
– Университетска мрежа на ЕИБ, механизъм за сътрудничество с университетски мрежи, чиито характеристики са с особено значение за подпомагане на целите на Групата на ЕИБ.

EIBURS осигурява безвъзмездна помощ на университетски изследователски центрове, които работят по научни теми и области от особен интерес за банката. На конкурсни начала, ЕИБ предоставя средства в размер до 100 000 EUR годишно, за срок от 3 години. Тази помощ се предоставя на заинтересованите университетски катедри или на научноизследователски центрове, асоциирани към университети в Европейския съюз, в страни-кандидати за членство или в страни, които са потенциални кандидати за присъединяване. Те трябва да имат признати постижения в избрани от ЕИБ, получавайки по този начин възможност да задълбочат своите дейности в тези области. В случай, че дадено предложение бъде одобрено, се очакват различни резултати (изследователска дейност, провеждане на курсове и семинари, изграждане на мрежи, разгласяване на резултатите и др.), които стават част от договора с банката.

През академичната 2013-2014 г. Програма EIBURS избра две нови насоки в научните изследвания: Интелигентно развитие на градовете: Прилагане на европейския и международен опит в средиземноморския регион и Градското развитие стана ключов приоритет за страните от средиземноморския регион както на национално, така и на международно ниво и в рамките на ЕИБ чрез нейната Програма МЕИП (FEMIP).

Концепцията за „интелигентния град“ първоначално е дефинирана като „обмислено“ приложение на ИКТ за улесняване на ефективно, всеобхватно и интегрирано градско развитие. В по-широк смисъл, за да включи устойчивост, иновации и управление, както и инвестиции в обществения транспорт, енергийната ефективност и научно- изследователската база е потенциално важно измерение. Въпреки това e необходима рамка за обвързване на технологичните и публичните аспекти на политиката с реалностите на градското управление, финансирането на общините и програмирането на инвестиции в региона.

От университетския изследователски център, който ще получи подпомагане по програма EIBURS, се очаква да изготви програма. Тя трябва да бъде насочена към основни въпроси, като Как инициативите за „интелигентен град“ могат да допринесат за осъществяване на приоритетите за градско развитие?; Как най-точно да се разработи концепция за „интелигентен град“, подходяща за приложение в региона?; Кои характерни черти и примери от най-добрата европейска и международна практика са най-подходящи за използване при такова приложение?; Какъв е наборът от инвестиции в материални активи, които са потенциално осъществими по инвестиционната Програма „Интелигентен град“ и как да бъдат приоритизирани алтернативите?; Как потенциалните инициативи по Програма „Интелигентен град“ се вписват в местните органи на властта, общинското управление и финансиране?;Как да бъде оценен икономическия ефект от инвестициите по Програма „Интелигентен град“ в сравнение с алтернативни инвестиционни предложения, за да се гарантира, че те носят полза на обществото?; Кой е най-добрият начин за разработване и осъществяване на инвестициите или инвестиционните Програми за „Интелигентен град“?

Регионалният акцент на предложенията трябва да е средиземноморския регион (FEMIP), но да не се ограничава само до него. Кандидатите се насърчават да установят партньорски отношения с други университети и изследователски центрове. Банката може да окаже помощ при привличане на избрания университет/изследователски център, благодарение на своите мрежи чрез Средиземноморския съюз или Центъра за интеграция на средиземноморския регион.

Изграждане на административен капацитет в Европа

Капацитетът на публичната администрация за ефективно и ефикасно изпълнение на различни функции, изисквани от държавата. Това включва планирането и предоставянето на инфраструктурни и публични услуги. Капацитетът на публичната администрация има голямо значение за ежедневието на гражданите и функционирането на частния сектор. ОИСР определя изграждането на капацитет като средство за натрупване на умения, опит, технически и управленски капацитет в рамките на организационна структура (изпълнители, консултанти или възложители). Това става често чрез предоставянето на техническа помощ, краткосрочно/дългосрочно обучение и специализация (напр. за ИТ системи). Процесът може да включва развитието на човешки, организационни, материални и финансови ресурси.

Възникнала първоначално като концепция необходимостта от укрепване на институциите чрез изграждане на административен капацитет (ИАК) се превърна в неделима част от процеса на разширяване на Европейския съюз. Тази концепция е използвана за целите на развитието, по-конкретно от ООН и Световната банка. Програмите за ИАК станаха важен елемент от подкрепата за страни, желаещи да се присъединят към ЕС и да възприемат достиженията на европейското право.

Дори след своето присъединяване, новите държави-членки на ЕС продължават да получават финансиране за управлявани от тях самите оперативни програми за ИАК, най-вече от структурните фондове. Предвид заделените милиарди евро, подобряването на ефективността на публичните администрации в насочването и управлението на публичните инвестиционни програми е непосредствено предизвикателство. На проектно ниво, ЕИБ често подпомага изграждането на оперативен капацитет чрез техническа помощ, предназначена за звената за изпълнение на проекти (ЗИП).

Научните данни за това дали мерките за ИАК действат или не в различни условия, са оскъдни. Какво реално изгражда административен капацитет и стабилни институции в дългосрочна перспектива? Дали това е само въпрос на наличие на достатъчен брой добре обучени и адекватно платени специалисти, на определяне на ключови показатели за ефективност (KPI) и прозрачно отчитане на разходите и резултатите? Дали възлагането на поръчки на външни изпълнители и публично-частните партньорства представляват „магическа пръчка“ за ограничения капацитет на публичния сектор? Дали секторните модели са специфични – за транспорт, околна среда и вътрешен ред, или са общовалидни? Има ли полза от взаимно партньорско обучение на публичните администрации в различни страни от ЕС? Какви са поуките от „новото публично управление“ на измерените от KPI резултати, приоритетно подреждане на ресурсите и фискалната дисциплина?

Целта на това изследване са задълбочените познания за понятийни конструкции, диагностика, измерване и модели за ефективни ИАК на практика. Приемат се предложения за научни изследвания по всяка тема, която допълва познанията в тази област. Предпочитание ще бъде отдавано на предложения, които са с общоевропейска перспектива и разглеждат както теоретични, така и практически аспекти на ИАК. Те трябва да са свързани с планирането и предоставянето на инфраструктурни и свързаните с тях обществени услуги. С приоритет ще се ползват предложения, пряко свързани с вземането на оперативни решения, насочени към по-доброто усвояване на европейските фондове, използвани за висококачествени инвестиции.

Предложенията трябва да са на английски или френски език.

Крайният срок за представяне на предложенията е 13 септември 2013 г.