През 2014 г. разходите за научно-изследователска и развойна дейност са отбелязали ръст от 25.8%

Иновациите трябва да бъдат обвързани с производството, тъй като през тях се постигат най-добри резултати

През 2014 г. разходите за научно-изследователска и развойна дейност са отбелязали ръст от 25.8%, надхвърляйки 650 млн. лв., като делът на тези разходи от БВП също нараства от 0.64% през 2013 г. до 0.78% през 2014 г. Амбициозната ни цел е до 2020 г. този дял да достигне 1,5% от БВП. За постигането на тази цел, обаче бе необходимо да дефинираме обща визия за развитие. Тази визия намери израз в Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС), разработена в съответствие с ръководствата на Европейската комисия и приета вече с Решение на Министерски съвет.

Това каза зам.-министърът на икономиката Даниела Везиева при откриването на кръгла маса на тема „Отворените иновации: Нов тип коопериране между образованието и бизнеса“ в Свищов днес. Събитието е организирано от Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

По думите на Везиева,  без иновации, научно-изследователска и развойна дейност, както и висока професионална квалификация е невъзможно да бъдем конкурентоспособни на глобалния пазар.

Зам.-министърът подчерта, че българската икономика има нужда от добре функционираща иновационна среда, която да гарантира възможности за бърз преход към производство на стоки с висока добавена стойност, както и да ускорява пътя за превръщането на добрата идея в иновация. „Иновациите трябва да бъдат обвързани с производството, тъй като през тях се постигат най-добри резултати, а отворените иновации са възможността бизнесът да получи от науката това, което му е необходимо“, препоръча Даниела Везиева и уточни, че България засега е в групата на плахите иноватори в ЕС, но по иновационна динамика заемаме 2-ро място, след Латвия.

По думите на заместник-министъра на икономиката, ИСИС определя 4 приоритетни области, в които потенциалът за растеж е най-голям и където следва да бъде насочена подкрепата. Тези области включват: Информационни и комуникационни технологии; Мехатроника и чисти технологии; Индустрии за здравословен живот и биотехнологии и Нови технологии в креативни /творчески/ и рекреативни индустрии.

„Иновационната стратегия за интелигентната специализация очертава рамката и пресечните точки, в които се срещат наука и бизнес“, обяви Везиева. Тя посочи, че ИСИС ще бъде реализирана чрез финансовите инструменти на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ и Националния бюджет в рамките на тригодишната бюджетна прогноза, Националния иновационен фонд и Националния фонд за научни изследвания.

„Отворените иновации трябва да навлязат в малките фирми, а пресечните точки между тези програми ще им дадат възможност да внедрят иновации, които ще постигнат високи резултати“, завърши Везиева.