Приоритети, Цели и Резултати са приоритети за новата ПРСР

Като най-важни приоритети, които ЕК е определила за новия програмен период са трансфера на знания, насърчаване на иновациите, управление на риска, диверсификация и социално включване

Ключовите думи за новия период на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 са Приоритети, Цели и Резултати. Tова стана ясно на конференция „Предизвикателства за развитие на сектор Земеделие“. Ръководителят на Главна дирекция „Земеделие” към Европейската комисия г-н Михаел Пилке, зам. министърът на земеделието и храните Васил Грудев, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” Румен Порожанов, както и редица изтъкнати експерти и специалисти дискутираха какви са основните приоритети на Брюксел и докъде е подготвена българската администрация и бизнес за усвояване на европейските средства

Като най-важни приоритети, които ЕК е определила за новия програмен период Михаел Пилке посочи трансфера на знания, насърчаване на иновациите, управление на риска, диверсификация и социално включване и не на последно място – ценности, свързани с биоразнообразието, ландшафта и природните ресурси. Според Пилке внедряването на иновации е от съществено значение, за да може да се свърже сектор земеделие с науката, а това от своя страна да доведе до по-добри резултати.

„Ключова роля се пада на подбора на добри проекти. Това става с ефективна комуникация между администрацията и бенефициентите”, заяви  в заключение ръководителят на главна дирекция Земеделие към ЕК.

Според зам. министърът на земеделието и храните Васил Грудев програмата за развитие на селските райони е основният инструмент за инвестиции в земеделието, но не е единственият. Той допълни, че основният финансов ресурс, който ще влезе в сектора е по линия на директните плащания на площ,  а като допълнителна възможност ще бъдат средствата по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020.

Грудев предупреди,  че трябва да се пазим от спекулативното надуване на инвестиционни балони в земеделски сектор и да бъдем много внимателни в използването на европейските пари. 

„Инвестиция, която не е свързана с реална възможност за растеж, а само с цел усвояване на средства е пагубна сама за себе си. Това е урок, който трябва да сме си научили от старата ПРСР и САПАРД, посочи Грудев.

Изпълнителният директор на ДФ Земеделие Румен Порожанов акцентира върху проблема с изкуствените условия при подаването на инвестиционни проекти по ПРСР. Той бе категоричен, че българският законодател трябва да определи какво е изкуствено условие, тъй като когато ДФ Земеделие отхвърли даден проект, след това бенефициентите печелят в съда делата срещу Фонда.

Участниците във втория панел на конференцията дискутираха ролята на ИКТ за повишаване на ефективността и конкурентоспособността на компаниите от агро сектора. Представители на едни от най-големите действащи в отрасъла организации като Булгаро Груп Холдинг, Фротком България, БГ Бизнес Солюшънс и др. представиха много нови технологии и примери за внедряване на ИКТ в сектора. 

В третия заключителен панел участниците обсъдиха плюсовете и минусите, възможностите и опасностите пред агро сектора и как земеделския сектор вижда повишаването на конкурентоспособността чрез новите програми.