Редица проемни в политиката на сближаване в следващия програмен период

Обща Стратегическа рамка, засилено Европейско териториално сътрудничество и инструмент, който да следи целесъобразността в усвояването на средствата са сред предложения на страната ни за следващия програмен период

„Политиката по сближаване за следващия програмен период ще претърпи редица промени. На първо място тя ще се превърне в инструмент за търсене и гарантиране на по-добра бюджетна дисциплина. На второ място ще бъде инструмент на натиск и стимулиране на реформи в редица ключови сфери. На трето място, следвайки своята основна цел да намалява разликите между различните региони, тя ще се превърне в инструмент за целенасочена инвестиция в това Европа да бъде по-бърза, по-богата и по-конкурентоспособна“. Това каза министърът по управление на фонодовете на ЕС Томислав Дончев, който беше домакин на национална конференция „Новият програмен период за Кохезионната политика на Европейския съюз 2014-2020 г. – основни промени и предизвикателства“. 

Реналдо Мандметс, ръководител на отдел „България“ в Главна дирекция „Регионално развитие“ посочи като основни предизвикателства за България тематичната концентрация в цели и сектори, към които призовава стратегията Европа 2020. Като примери той посочи засилване на енергийната ефективност, развиване на иновациите в контекста на взаимодействието между университетите, изследователските области и индустрията и създаването на ефективни и целесъобразни тръжни процедури и документация.

Политиката по сближаване или Кохезионната политика е политиката на ЕС за балансираност и преодоляване на различията в социално-икономическото развитие на регионите. Средствата за нейното изпълнение са най-големият единен източник на финансово подпомагане на ЕС, което прави дебата за подготовката на регламентите за прилагане на политиката през следващия програмен период изключително важен за България, тъй като той ще дефинира националните приоритети в контекста на европейските политики и ще начертае различните сценарии за развитието на страната до 2020 г.

Общата позиция на България в дебата за следващия програмен период включва няколко предложения за промени: 
– Въвеждане на Обща Стратегическа рамка, която обхваща пет фонда – Кохезионен фонд, Европейски социален фонд, Европейски фонд за регионално развитие, Европейски фонд за развитие на селските райони и Европейски фонд за рибарство и аквакултури. Това предполага по-голяма синхронизация, както и по-голямо опростяване на процедурите по усвояване на фондовете и засилена междусекторна интеграция.
– Въвеждане на предварителните условности, за да се следи за целесъобразността в усвояването на средствата. Това ще бъде инструмент, с който ще се следи за съответствие на националните политики с европейските. Това са условия, на които всяка страна-членка трябва да отговаря преди да бъде подписан Договора за партньорство и да бъдат одобрени Оперативните програми. Предварителните условности са директно свързани с тематичните цели и хоризонталните принципи.
– Прилагане на териториално измерение в Партньорския договор, чрез координация между петте европейски фонда и другите източници на финансиране, подкрепа за един интегриран подход в териториалното и местно развитие и определяне на региони с географски особености (градски, селски, крайбрежни, планински региони). 
– Засилено Европейско териториално сътрудничество, най-широк кръг от инструменти (макро-регионални стратегии, морски басейни и Европейски групи за териториално сътрудничество).