Рекордни средства за наука, не и на България
Едва 8 % от Българските проекти за социални науки и хуманитаристика печелят европейско финансиране.
Според Европейския комисар по изследователска дейност, иновации и наука г-жа Мойра Гейгън-Куин „Знанието е паричната единица на глобалната икономика”. Ако това е вярно, то България наистина е много бедна държава. Нека да вземем за измерител европейското финансиране на изследванията в областта на социалните науки. От 2007 г. до сега страната ни е кандидатствала със 120 проекта в областта на науките за обществото по Седма рамкова програма на ЕС, като одобрени са само 10 от тях на обща стойност 900 000 евро. Това стана ясно днес по време на информационния ден на Седма рамкова програма, който се проведе в Информационния център на ЕС в София.
Какво представлява Седма рамкова програма?
Седма рамкова програма е програмата на ЕС, която е подкрепя развитието на науката и технологиите в много широк кръг на области на познанието: от нанотехнологии, през науките за човека, до изследване на открития космос. Целта на тази програма е останала почти непроменена още от времето на Лисабонската стратегия, която предвиждаше да направи ЕС най-конкурентната икономика в света, основана на знанието до 2010 г. Тази цел не беше постигната, но и не беше изоставена и в новата стратегия за развитие на ЕС до 2020 г. Програмата започва да действа през 2007 г. с общ бюджет до края на настоящия програмен период (2013 г.) от 55 милиарда евро. Досега по програмата са подкрепени 19 000 проекта с над 79 000 участници в тях.
Седма рамкова е една от централизираните програми на ЕС. Това означава, че средствата по нея се управляват директно от Европейската комисия. Кандидатстването също се извършва директно към нея. Седма рамкова е една от най-трудните за кандидатстване и печелене програми на ЕС.
Съществуват няколко много важни общи условия. Програмата е съфинансираща, което означава, че грантовете, които Комисията отпуска рядко покриват 100 % от разходите по даден проект. В общия случай за участие в програмата е нужно да се изгради консорциум от минимум три юридически лица (те могат да бъдат както научни центрове, така и малки и средни предриятия), които да бъдат разположени в три различни държави-членки. Програмата е структурирана в пет програми: „Сътрудничество” „Идеи” „Хора” „Капацитети” „Ядрени изследвания”, като голямата част от средствата отиват в програма „Сътрудничество”.
Трудностите за България
Според експерти от Министерството на транспорта информационните технологии и съобщенията българските кандидати се затрудняват изключително от търсенето на съфинансиране за проектите си. По думите на г-жа Чернаева – програмен координатор на програмата за информационни и комуникационни технологии, българските организации обикновено кандидатстват по подкрепящи проекти, а не в истинските изследователски проекти. Подкрепящите проекти са малък процент от всички проекти, но пък при тях делът на съфинансиране също е нисък. Българските изследователи трябва да изградят партньорства с колегите си от другите европейски страни. За целта те могат да използват и официалната база данни с партньори, която програмата е съставила.
Лъч надежда?
Тези новини идват в контекста на най-голямата инициатива на ЕК в областта на науката досега. На 7 юли ЕК обяви, че ще отпусне над 8 милиарда евро за развитието на науката и иновациите през 2013 г., която е и последната година за Седма рамкова програма. Тези средства са с 16 % повече от миналата година. Специално място заема подкрепата за малките и средните предприятия, които могат да очакват 970 милиона евро. Сред областите на науката най-голям дял заемат информационните и комуникационни технологии, които ще получат милиард и половина евро.
От всичко това на нас ни остава да се надяваме, че част от тези средства ще стигнат и до България. В противен случай страната ни ще се превърне за пореден път в спонсор на науката в другите европейски държави.
Автор: Добрин Станев