Тежък период за общински европроекти

Въпреки мерките, които държават предприе да облекчи общините, усилията може да се окажат и закъсняли

Общините в България са едни от най-големите бенефициенти по проекти от оперативните програми, финансирани от фондовете на Европейския съюз. През последните 5 години те загубиха изключително много време в подготовка и кандидатстване по най-различни проекти, главно защото нямаха подготвени кадри, а тези които разбираха бързо си отиваха заради ниските заплати от 400 – 500 лв. месечно за експерти в провинцията.

Към това на по-късен етап се добавиха и нескончаемите обжалвания на обявените обществени поръчки за подизпълнител, което допълнително забави реализацията на проектите. Така неусетно общините влязоха в най-тежкия период за тях – година и половина преди изтичане на първия програмен период, като по-големите от тях са изправени пред реализация на огромни по мащаб проекти за по над 30 – 40 млн. лева.

През годините общините непрекъснато се жалват от липсата на средства във всички направления, което се отразява изключително тежко върху възможността им да осигурят междинно финансиране за европейските си проекти. Така с месеци се бави стартирането на големите водни проекти, както и на проектите за депа за отпадъци. Това са скъпоструващи начинания по оперативна програма „Околна среда”, които срещат огромни проблеми, заради което и самата оперативна програма в края на миналата година бе на ужасяващото последно място по изплатени средства. Незавидното положение на „Околна среда” бе признато и от икономическия министър Делян Добрев.

Министърът по европейските фондове Томислав Дончев пък си призна, че Програмата за развитие на селските райони също изпитва големи трудности и има риск за втора поредна година да загубим пари по нея. Тук отново изникват проблемите на общините, които са основни бенефициенти по една от най-съществените мерки – 321. По тязи мярка трябва да се правят нови селски пътища и нова инфраструктура – ВиК и канал. Оказва се обаче, че парите са недостатъчни и сега ще се прехвърлят допълнително средства от други мерки, с разрешението на Брюксел разбира се.

Въпросът е защо трябва да се прехвърлят още пари, а отговорът е прост – защото общините нямат нито лев в бюджетите си за поддръжка на общинските пътища. Те изцяло разчитат на парите по оперативните програми, а малките основно от ПРСР.

Така след като общинските администрации стоически изтърпяха всички обвнинения, че харчат неефективно и поради това не им стигат парите, най-после правителството прозря, че с натиск върху местната власт и пълно неразбиране на проблемите и до никъде няма да се стигне. Това наложи финансовият министър да отстъпи пред общините в някои направления, с което да се акумулират допълнителни средства по места с цел да може успешно да се завършат колкото се може европроекти.

Отстъпките са в три основни направления – осигуряване на малко повече средства от бюджета, даване на възможност за привличане на повече дългов капитал и поемане от страна на централната власт на някои общински разходи, с които местната власт няма да може да се справи.

Мярката, която веднага може да доведе до известно облекчение на общините, макар и да не налива свежи средства, е опростяването на глобите наложени при изпълнението на различни проекти по оперативните програми. Те ще бъдат поети от правителството, а сумата наистина е съществена – около 50 млн. лв. Това, че тази сума се е натрупала до такова ниво още веднъж показва, че общинските власти са били оставени изключително на самотек през годините без централната администрация да им подаде ръка в нито една област. Особено по отношение на подготовката на проекти, които впоследствие да минават бързо, гладко и без санкции от Брюксел. 

Финансовият министър ще даде разрешение и за по-висок тават на общинския дълг, като ще го вдигне от 15% на 20% спрямо съответния общински бюджет. Тук настояването на общините бе за по-висок праг от 25%, но засега това няма да се случи. Вдигането на разрешения таван на общинския дълг ще помогне на общините да теглят повече крадити за оборотни средства, което ще им позволи по-гъвкаво да правят междинното финансиране по европейските си проекти. 

Все пак финансивят министър Симеон Дянков е склонил от следващата година да даде и малко повече средства на общинската власт. Ще бъдат увеличени изравнителните субсидии, които компенсират загуби предизвикани не по вина на дейността на общините. Така ще може да се запушват спешно зейнали дупки в бюджета, а не и за тях да се разчина на средства от оперативните програми. 

Също така общините се надяват правителството да увеличи и парите им за капиталови разходи, които бяха намалени двойно преди години. Така ще се даде възможност на общинските власти да кандидатстват по проекти от оперативните програми, които не са задължително свързани със строителство и инфраструктура, както бе досега. 

Лошото е, че както е винаги по български, тези мерки могат да се окажат доста закъснели, защото дефакто ще влязат в действие едва в последната година от първия програмен период. Общините обаче са повече от доволни, защото през годините бяха свикнали да не получават абсолютно нищо от това, което искат.

Автор: Светослав Загорски