Харвард оглави класацията на най-добрите университети в света

Топ 100 е доминиран от американски университети

Харвард оглави класацията на най-добрите университети в света на Times Higher Education. В топ 100 намират място още над 40 американски университета, съобщи БГНЕС.

След Харвард в класацията се нареждат Масачузетският технологичен институт и Кембриджският университет. Оксфордският университет се изкачва с две места спрямо миналата година до четвъртата позиция, а Станфордският университет пада до шесто място, изместен от Калифорнийския университет, Бъркли.

В класацията за 2013 г. в челната десетка са 7 американски, 2 британски и 1 японски университет. Според индекса, по който е направено подреждането, обаче първите шест са много по-напред от останалите и формират т.нар. група на супербрандовете, пише Дневник. 

Американци продължават да доминират и във втората десетка с още 7 имена, а останалите три са от англосаксонския свят – два от Великобритания и един от английски говоряща Канада. Австралия може да се похвали с включването на още два нейни университета в Топ 100 по репутация – University of New South Wales и Monash University, в допълнение към предишните четири, като най-добре (39) е оценен University of Melbourne.

Британските университети са високо в класацията, но са само 9 в стотицата – с три по-малко от първата класация през 2011 г. Германия, Япония и Холандия имат по пет, Франция – четири, а Канада, Хонконг и Швеция – по три. Като цяло в списъка са попаднали висши училища от 20 държави.

Методът, приложен от Thomson Reuters, използва отговорите на рекордните 16 639 учени от 144 държави, които са популярни и независимо оценявани (peer-review) от свои колеги. Те са били помолени през март-май 2012 г. да номинират не повече от 15 от най-добрите институции в тяхната сфера на работа.

От анкетираните 39% са от двете Америки (33% са тези от Северна Америка, а 5% – от Южна Америка), 26% – от Европа (17% – само от Западна Европа), 25% – от Азиатско-Тихоокеанския район (12% от Източна Азия и 10% от Океания) и 12% – от Близкия изток, Северна Африка и Централна Азия (6% от Източна Европа и 5% от Бл. изток). Сред тях 18% са в областта на физическите науки, 21.3% – от инженерни и технологични специалности, 22.1% – от обществените науки, 15.4% – от медицинските среди, 12.7% от т.нар. науки за живота като биология и генетика, а 10.5% са от областта на хуманитаристиката и изкуствата.

Максималният показател 100 в индекса е за университета, получил най-много номинации – в случая това е „Харвард“. Така, когато се казва, че Оксфорд има индекс 73, означава, че е получил 73% от броя номинации, дадени за „Харвард“. След №50 в класацията няма подреждане, защото разликите в индекса стават минимални.

Единственият източноевропейски ВУЗ в списъка е Московският държавен университет „Ломоносов“ под №50 (рейтинг 6.5).

Изследването показва, че репутацията на един ВУЗ е водещият (пред това къде се намира и каква заплата предлага) критерий за учени, търсещи си работа. Същото важи и за студентите, искащи да учат в чужбина – те се вълнуват от популярността на университета повече, отколкото от таксите и съдържанието на програмата му.

В топ десет попадат още университетът в Принстън, Калифорнийският университет в Лос Анджелис, Токийският университет и Йейлският университет.

Класацията показва значително подобрение за Австралия, която вече има шест университета в топ 100, заемайки трето място след САЩ и Великобритания.

Великобритания има девет висши учебни заведения в топ 100. Общо 20 страни са представени в класацията.