Ще имаме ли ОП "Образование"?
Новата оперативна програма е възможна и ще разчупи стереотипа на харчене на европейски средства
Българските политици са показали, че трудно се решават на кардинални промени в икономическата сфера, даже те да са безусловно необходими и с гарантиран положителен ефект. Това личи и от вече предложената за обсъждане структура на оперативните програми за следващия програмен период 2012 – 2020 г. Макар министър Томислав Дончев да минава за реформатор, по същество големи промени в сравнение със сегашния период не се виждат. Изключение прави обособяването на една нова оперативна програма, която дефакто дърпа „оттук-оттам” по нещо от другите и преповтаря едни и същи бенефициенти. Най-вече приютява малкия и среден бизнес, който иначе остава след 2014 г. без ясно ориентирана към него оперативна програма, каквата бе „Конкурентноспособност”.
В същото време става ясно, че има крещяща нужда от нови преоритети, включително и по линия на европейското финансиране. Те са „поставени на масата” и от самата Европейска комисия, но ние отново предпочитаме да не пипаме статуквото, независимо, че то не ни води досега даже към успехи от средно ниво. Именно по тази логика още в началото на обсъжданията за следващия програмен период бе отхвърлено предложението за обособяване на отделна оперативна програма „Образование”.
Министър Томислав Дончев изтъкна два основни аргумента срещу такава програма, които обаче не убедиха никого, че от „Образование” няма нужда. На първо място стои липсата на ведомство, което да управлява парите. Това е така, защото и в момента Министерство на образованието и науката не е управляващ орган в нито една оперативна програма и дефакто е второстепенен разпоредител с европейски средства, ако взаимстваме този термин от закона за бюджета.
Вторият аргумент на министъра, който е още по-несъстоятелен, е че и при предложения за обсъждане вариант за европейски програми има заделени достатъчно средства за отделни мерки за образование и наука. Има се предвид най-вече отделната програма „Иновации”, както и част от програма „Развитие на човешките ресурси”, управлявана от Министерство на труда и социалната политика.
Именно оттук обаче започват контрааргументите на хората, които искат категорично да има програма „Образование”. Това са все високо образовани, на високите места в българското образование, зад които стоят дефакто ръководствата на всички висши учебни заведения. Става въпрос за фактори в българското образование и наука, каквито са председателя на Съвета на ректорите и ректор на Медицинския университет проф. Ваньо Митев, например. Зад него са хора от почти всички големи вузове, както и от БАН.
Тези хора в никакъв случай не могат да се примирят с това, че програмите на социалното министерство, които по същество са ограмотителни програми или такива за преквалификация, могат да бъдат представяни, като проекти които спомагат за решаване на проблемите в родното образование. Тези, които подкрепят създаването на програма „Образование” настояват да получат адекватна част от парите, които за втори път ще се дадат на министерство на труда и програмата „Развитие на човешките ресурси”, защото целите са съвсем различни, а именно повишаване на нивото на висшето образование и най-после заделяне на сериозни фондове за правенето на наука, която всъщност е в основата на всеки един икономически подем.
Именно поради тази причина авторитетите, които искат програма „Образование” не могат да си обяснят факта, че българското правителство продължава да не се съобразява с насоките давани директно от Европейската комисия и предпочита да съсредоточава максимално голям ресурс за правене на магистрали и кърпене на улици. А според ЕК, за следващия програмен период приоритет номер едно на Европа е наука и иновации, а приоритет номер десет е висшето образование. В България обаче ще се задоволим са програми за ограмотяване на безработните и за неясни научни изобретения на бизнеса. За чиста наука и дума и лаф не става.
Освен че парите не са проблем, защото ЕК може да отпусне допълнителни средства за „Образование”, а и могат да се пренасочат фондове от „Човешки ресурси” и от „Иновации”, учените смятат, че имат и максимална готовност за усвояване на евросредствата. Те вярват, че министър Сергей Игнатов разполага с нужния екип и много бързо МОН може да стане управляващ орган на една нова програма. Учените от различни университети имат готови разработки, с които да кандидатстват, а освен това те са уверени, че ще се създадат колкото се може повече фондове за проектно финансиране към отделните учебни заведения, под контрола на МОН, които да обезпечат началните фази на подготовка и реализация на бъдещите проекти. Такива фондове и в момента съществуват, като с тяхна помощ се осъществяват крупни научни проекти, какъвто бе Центъра по молекулна медицина към Медицинския университет.
И с просто око се вижда, че такива проекти досега не са финансирани с европейски средства по оперативните програми. А именно такъв род решения, обърнати изцяло към науката, образованието и дефакто към бъдещето, ще допринесат за изграждането на база, върху която да се надстрояват проекти в реалния бизнес. Проекти, които да допринесат за растеж на икономиката ни, но различни от правенето на магистрали, в което ние единствено сме си съсредоточили силите до момента.
Ирония на съдбата е, че всичко е в ръцете на премиера Бойко Борисов, който е най-големият радетел за максимален брой магистрали. Той бил обещал на учените да иска на есен отделна програма „Образование” и те са сигурни, че ще я получат. Дано премиерът наистина да има силите и увереността, че има нужда от такава програма и наистина да я наложи.
Автор: Светослав Загорски
