Ще има ли фиаско за социалните жилища

Четири общини ще си разделят 16 млн.лв по схемата, доколко достатъчни са те обаче

Четири общини ще си разделят 8 млн. евро, за да изградят нови жилища за хора от малцинствата, без собственост и в бедност. Парите ще дойдат по линия на оперативна програма „Регионално развитие” и схемата „Подкрепа за осигуряване на съвременни социални жилища за настаняване на уязвими, малцинствени и социално слаби групи от населението и други групи в неравностойно положение”. Инициативата е изключително похвална, но предизвиква и редица въпроси. 

На първо място стои въпросът с момента на реализация на тази схема. Всичко би било наред, ако тя е новичка – обявена в началото на годината например, избрани са бенефициентите и строителството почва. 

Оказва се обаче, че историята е много стара и отлагана неколкократно. Първо проектът със социалните жилища за роми и социално слаби групи от населението е бил замразен през 2009 г. без да има някакво сериозно обяснение. Впоследствие идеята се възражда, влизайки в схемата по ОПРР, като през лятото на миналата година са оценени всички кандидати от общините и са избрани 4 от тях. Оттогава до ден днешен нищо не е помръдлано и ето, че само в рамките на месец всички се разбързаха. 

Бързането може да се обясни по два начина. Или ще загубим парите по тази оперативна програма, ако не се инвестират на време, или – което е и по вероятно, идват избори след година, когато жилищата за малцинствените групи или вече ще са построени, или ще са пред завършване. Първата причина е доста съмнителна, защото парите със сигурност няма да бъдат загубени, даже и да не стартира проекта. Затова бързането, което е всъщност точно премерено забавяне, се обяснява с парламентарните избори догодина. Сроковете пасват изключително добре, защото до края на тази година ще тече изготвяне на документацията и избор на подизпълнител, а в началото на следващата трябва да започне строителството. Срокът за реализиране на проектите е 2 години, така че строителството ще е в разгара си точно в средата на следващата година, когато същото това малцинство ще трябва да отиде пред урните.

Всъщност всичко щеше да пасне още по-точно и двугодишният период да изтече точно по време на изборите, ако управляващите не си бяха направили сметките без кръчмаря. Оказва се, че кметовете искат парите за нови къщи на роми, бедни и социално слаби, но местното население е против. Така се стига до най-лошия момент – временното стопиране на един от най-големите проекти – този в Бургас за 4,45 млн. лв. Той е спрян от кмета поради натиск и бунтове в квартал „Меден рудник”, където по първоначален проект е трябвало да се издигнат блокчетата за ромите.

За проблема се знае от месеци, но той се неглежира с надежда нещата да се оправят от самосебе си. Даже посещението на министър Томислав Дончев не помага. Единственото, което успява да направи министърът е да убеди кмета да не оттегля окончатено проекта, а да търси спешно нов терен. Забавянето в този случай ще е сигурно и ще бъде най-малко 2 месеца докато се направят нови изчисления.

Въпреки това регионалният министър Лиляна Павлова излезе преди броени дни и смело заяви, че всичко е наред и всички общините ще подпишат и ще си изпълнят проектите в срок. Въпросът е дали бургаския кмет ще издържи на натиска и как ще успее да наложи проекта, който вече е компрометиран веднъж, макар и с променено местоположение.

Според запознати, проблеми няма само Бургас, а и Видин. Там също нещата са на кантар, като това е единствената община, която е обявила, че всичките нови жилища ще са за ромите. Всъщност останалите 3 общини, за да избягат от подобни проблеми, непрекъснато обясняват, че жилищата няма да само за роми, а и за всички нуждаещи се, които са в бедност и без собственост. Именно в това е заложен и относителния успех на Дупница, където проектът е най-скъп – 4,9 млн. лв. Там ще бъдат изграждани блокчета и една-две еднофамилни къщи, като общината се е постарала да избере терен, който е еднакво отдалечен и от ромската махала и от един от добрите квартали на града.

И Дупница обаче има проблеми, които са свързани именно с безкрайното протакане на проекта. Той е правен и защитаван година по-рано по времето на предишния кмет. Сега се оказва, че всичко е поскъпнало и няма да могат да бъдат построени толкова жилища, колкото са били замислени първоначално. Затова новото ръководство е сменило концепцията с еднофамилните къщи и е преминало към блокове.

Това с избора между къщи и блокове може да ви се стори маловажно и несъществено, но всъщност е най-важното в цялата програма за строеж на жилища за социално слаби и малцинствата. Програмата явно първоначално е била разработена изцяло за неждите на ромската общност. Базирана е от части на доклад на „Отворено общество”, който касае прословутото „ромско включване”. В този доклад и в частта му за жилищтните проблеми на ромите се дават данни, според които над 90% от ромите са свикнали да живеят в отделни къщи и не обичат живот в блокове. Едва 4,8% живеят в апартаменти. 

Сега обаче, заради това, че строителството явно е поскъпнало, а и заради голямата съпротива на местното население, схемата на ОПРР се променя в крачка, и вместо по-скъпи къщи ще се правят по-евтини блокова. Това до голяма степен поставя и под съмнение крайния социален ефект, а именно по-голямата интеграция , най-вече на ромската общност.

Не на последно място, ще трябва да отбележим и проблема, който е хроничен и за много други проекти – липсата надостатъчно средства. При нужни около 1,5 млрд. лв. за решаване на жилищтния проблем на ромите с тази програма се осигуряват едва 16 млн. лв. Капка в морето, но точно по време на избори.