2014 г е рекордна по административна корупция

Наказателно-правният подход към корупцията е неефективен и недостатъчен, отчитат експертите

През 2014 г. е регистрирано най-високото равнище на административна корупция и корупционния натиск от страна на администрацията у нас след 1999 г. Административната корупция е масова и системна, показва доклад на Центъра за изследване на демокрацията. 

Мониторингът на корупцията сочи, че през 2014 г. равнището на участие на гражданите в корупционни сделки достига рекордните 29.3% от пълнолетното население на страната. Това равнище е дори по-високо от равнището, наблюдавано през 1999 г., и означава, че около 1.9 млн. граждани на възраст над 18 години признават, че са давали пари, подарък или услуга при взаимодействията си със служители в обществения сектор през последната година, съобщава Кросс.

Равнището на административна корупция в България се променя в пряка зависимост от политическия цикъл, констатира докладът. В системата и модела на управление на държавата липсват устойчиви механизми за противодействащи на корупцията сред служителите в обществения сектор. Всяко следващо правителство използва антикорупционна риторика и/или натиск в началото на мандата си, които в период от 1-2 години отстъпват на „старите“, утвърдени форми на корупционно поведение, политически фаворитизъм и клиентелни взаимоотношения, се посочва в документа. 

Основен фактор за корупционно поведение е натискът от страна на администрацията.

Основен инициатор на корупционните сделки, в които гражданите признават, че са участвали през последната година, е администрацията. В по-голямата част от случаите на корупционни взаимодействия гражданите дават „нещо“, ако то е поискано. 

Гражданите отхвърлят морално корупцията, но реалното им поведение е про-корупционно. Основна причина е, че корупцията е проникнала всички институционални сфери, където подобни отношения имат практически смисъл. 

Наказателно-правният подход към корупцията е неефективен и недостатъчен, отчитат експертите. Дори при многократно увеличение на усилията и ефективността на правоохранителната система, тя не би била е в състояние да се справи със санкционирането дори на малка част от извършваните ежегодно корупционни сделки. Прилагането на съществуващите закони за противодействие на корупцията среща значителни затруднения. Налице са постоянни опити за политическо и икономическо въздействие върху контролните органи, което прави техните действия избирателни и в много случаи показни. Това съществено подкопава ефективността в действията на съдебната власт и полицията, тъй като те едновременно се борят както за постигане на по-висока процесуална ефективност при трудните за разкриване корупционни престъпления, така и за ограничаване на корупцията в собствените си редове.