Водната стратегия – на половина и нереална

В документа не става ясно от къде ще дойдат пари за реализация на заложените цели

Близо 1 млн. лв. бяха похарчени през последните години за разработване на Водна стратегия и след като документът бе пуснат за публично обсъждане стана ясно, че стратегията е половинчата и на места нереалистична. Промените спрямо сегашното статукво не са особено големи, но големи са цифрите в милиарди левове, които ще са необходими за реализацията нещо, което все още е далече от завършения си вид. 

Странно как е направена сметката, че за нещо за което тепърва ще работят още няколко ведомства и не е ясно какво ще измислят, ще трябват минимум 12 млрд. лв. или максимум 43 млрд. лв. за да достигнем европейските стандарти. 

Въобще не става ясно откъде ще бъдат набрани тези средства за да се реализират бъдещите цели на Стратегията, освен през най-лесния и направо болезнен начин – през сметките за вода на хората. Самите експерти в екологичното министрество неофициално твърдят, че не е ясно как в бъдеще ще бъдат набрани средствата. 

По-лошото е, че в цялата Стратегия почти не се прави връзка с възможностите за финансиране по линия на европейските оперативни програми. Този начин само се споменава, без почти никаква конкретика или прогноза, независимо от констатацията, че именно по тази линия са идвали досега 18% от необходимите средства в бранша и това е второто най-голямо инвестиционно направление във водния сектор.

Скептицизъм лъха и по отношение на финансиране за сметка на собствени средства на ВиК операторите. Те и в момента изостават значително с предварително поетите обещания за инвестиции. Да не говорим, че операторите имат проблеми със събиране на сумите от населението. Те обаче не са толкова големи в сравнение на несъбираемостта, която отчита „Напоителни системи” по отношение на големите клиенти. Тук също не се посочва никакво решение.

Самото министерство вече показа, че трудно може да планира в перспектива нуждите от средства за покриване на проекти даже в най-ясния отрасъл от стратегията – ВиК инфраструктрурата. Как по друг начин да си обясним факта, че съвсем наскоро бе съобщено, че няма да има пари по програма „Околна среда” за голямата част от проектите за ВиК на малки населени места – агломерации с под 10 000 жители. Бяха поискани индикативни проекти от над 140 общини, а всъщост парите били повече от кът. Затова бяха определени преоритетните проекти, а останалите над 70 общини ще трябва да чакат следващия програмен период. Това означава, че няма да могат да направят почти нищо за своята ВиК мрежа до януари 2014 г., защото общинските бюджети и без това са страшно окастрени.

В същото време, Водната стратегия иска да вмени в пъти по-големи отговорности на същите тези общини, като на практика предлага окрупняване на ВиК сектора и прехвърляне на активите, като операторите ще са изцяло публични или общински. Вместо досегашните 52 ВиК оператора ще има 28, колкото са областите, като ВиК бизнеса ще премине изцяло към общините. Това означава, че цените ще се оеднаквят в отделните области на страната, от което ще пострадат естествено по-малките и бедни населени места. 

Странното е, че ведомството на министър Нона Караджова са наясно с този бъдещ проблем за цените и се предлага, като евентуално решение, да се създаде отделна програма за подпомагане на бедните със сметките за вода, която ще бъде към Министерство на труда и социалната политика. 

Експерти обаче са на мнание, че е нужно още по-голямо окрупняване във ВиК бранша и от Българската асоциация на водите вече предложиха промяна на Стратегията в тази насока още в първия ден от публичното и обсъждане.

Всичкото това прегрупиране и окрупняване ще бъде на гърба на общините и на хората, а държавата не посочва откъде може да помогне с финансиране.

Успоредно с идеята за концентрацията на повечето дейности в по-малко на брой центрове – областните градове, Водната стратегия напълно изоставя и пренебрегва един остновен проблем, който се отнася както за водоснабдяване, така и за хидромелиорация, напояване, дейностите за предпазване от наводнения. Този проблем ще продължи да си съществува и ако стратегията бъде приета в този си вид, то той ще стане хроничен. Причината е, че всичките дейности, които обхваща документа са разхвърляни между възможно най-голям брой ведомства. Министерство на околната среда и водите е изготвило Стратегията и в нея с просто око се вижда, че единствената що годе наистина разработена част е ВиК инфраструктурата. За всичко останало тепърва ще мислят други министерства  и комисии. За хидроенергетиката ще трябва да се погрижи Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Земеделското министерство пък ще поеме хидромелиорацията и защитата от вредното въздействие на водите. Наводненията и предпазването от тях някак с лека ръка са прехвърлени на „Язовири и каскади”, като компанията ще следи и за големите и за малките язовири, като от своя страна ще се отчита отново на ведомството на Делян Добрев. Напояването естествено ще е към „Напоителни системи”, които също ще се отчитата, но на земеделското министерство.

Раздробяването на една и съща дейност, в случая ВиК мрежите и канализацията, ни е позната и е възпроизведена като модел и при европейските оперативни програми. Те се правят, както по Оперативна програма „Регионално развитие”, така и по Програмата за развитие на селските райони, а големите водни проекти пък се водят от Оперативна програма „Околна среда”. 

Тази разконцентрация води до излишни разходи и губене на време. Именно поради тази причина от началото на годината МОСВ от следващия програмен период ще предприеме нова стратегия – интегриране на проектите между отделни общини и програми. Никой не би могъл да каже обаче защо този модел не се следва и при представената Водна стратегия, която явно още дълго ще се обсъжда и ще преръпки сериозни корекции. Особено идеята да се създаде Воден съвет, в който представители да имат всички министерства. Вече е доказано, че този вариант винаги е бил неработещ, защото никой не иска да поеме отговорност.

Автор: Светослав Загорски