Синдромът „няма пари” проваля европроекти

Създаването на фондове, които да подпмогнат първоначалното финансиране на проектите закъсня твърде много

Оказва се, че в България не е необходимо само да напишеш добър проект, да го защитиш и да получиш одобрение по дадена оперативна програма. Много по-важно е да успееш да осигуриш средства за този проект в първоначалната му фаза, да го завършиш успешно и едва след това да си получиш безвъзмездното финансиране по съответната програма. Естествено, в срок в който да покриеш първоначалните си заеми без да те налегнат непосилни лихвени плащания. 

Този алгоритъм за успешен проект е особено валиден за две големи групи бенефициенти – малките и средни фирми, и общините. Както може да се досетим, когато бенефициент е държавна структура, то проблемът не опира толкова до парите, а до административния капацитет, но това си е друга тема.

Проблемите при финансиране на проектите най-общо могат да се разделят на три основни групи – недостиг на собствен капитал и трудното и скъпо банково финансиране, бавене на разплащанията между бенефициенти и подизпълнители и закъснялата с години реакция от страна на правителството за структурирането на фондове, които да имат за цел да подпомогнат първоначалния стадий на реализация на проекта, като програмата JEREMIE например.

Недостигът на собствен капитал е проблем предимно на малките и средни фирми, които са бенефициенти по програми, като „Конкурентноспособност” и по няколко оси от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). При почти всички направления и мерки по които те кандидатстват, безвъзмездното финансиране се колебае между 50 и 70%, като повече средства се отпускат единствено на микрофирмите. Останалите 30 или 50% от средствата нужни за финансирането на проекта, малката фирма трябва да осигури сама. В тези средства влизат и консултантските разходи – обикновено до 5% от цялата стойност, които са рискови, защото има вариант проектът да не бъде одобрен. 

Осигуряването на първоначалните ресурси са си значителен проблем, защото малките и фирми затова са малки, защото в близо 100% от случаите имат малък собствен капитал. Той обикновено не е достатъчен за първоначалните разходи по проекта, а и фирмите го пазят за неотложни плащания от първа необходимост.

За да реши този проблем малката фирма обикновено първо търси банково финансиране. Тук пречките вече нарастват. Освен малкият собствен капитал, който автоматично прави фирмата неособено привлекателна за която и да е банка, идват и проблемите с лихвите по банковите кредити. Според данни на икономическото министерство в масовия случай банките финансират проекти при лихва от 10-12%, което често се оказва непосилно за бизнеса. Тези лихви се плащат много трудно и се превръщат в сериозен риск за бенефициента, особено ако одобрението на окончателните плащания на безвъзмездните средства от програмите по проекта започнат да се бавят с месеци. Пресен е споменът с хилядите затлачени проекти по земеделските предприсъединителни фондове, които докараха до фалит много фирми. Именно защото не можеха да плащат лихвите по първоначалните банкови кредити.

През годините се стигна и до там малки фирми да продават готови проекти на други компании с по-голям собствен финансов ресурс, само и само за да спасят проекта и себе си от фалит. 

Именно в този момент, когато финансирането на проекти с бенефициент малки и средни предприятия се оказва много проблематично, трябваше да видим и усетим бърза и адекватна намеса от страна на държавата. Това обаче не се случи със скоростта, която би решила проблема. Правителството закъсня изключително много със създаването на фондове към отделни програми, с които да се подпомага именно първоначалното финансиране на проектите до момента в който се усвои и безвъзмездната помощ от Европейския съюз.

Чак от тази пролет ще започне да функционира програмата JEREMIE, в която бяха заделени 150 млн. евро именно за подпомагане на малки и средни предприятия за стартиране на проекти по оперативна програма „Конкурентноспособност”.

Подобен Гаранционен фонд тепърва ще се прави и за ПРСР с финансиране от средства на Българската банка за развитие, която съвместно с други банки би трябвало да осигури ресурс от 1,3 млрд. лв.

Въпросът е защо тези фондове се появяват толкова късно – две години преди края на първия програмен период, и дали няма да се окаже, че именно заради тази ненавременна държавна намеса няма да изгубим милиони евра, които няма да се усвоят по програмите.

Проблемът с финансирането засяга до голяма степен и общините, но там нещата са сложени в по-друга плоскост. Тук собственият ресурс не е проблем, ако той е залегнал в общинския бюджет и е осигурен. Тук проблемите са по линия на подизпълнителите, защото има много общини, които бавят плащания към тях и впоследствие именно поради тази причина не успяват да печелят нови проекти. Забавянето на междинните плащания по европрограмите, за които общините имат сключен договор, също е голям проблем. Обикновено е фиксиран период за тези плащания от 45 дни, а те се бавят в някои случаи и до 6 месеца. Това натоварва общинските бюджети и отново допълнително усложнява проблема с плащанията към фирмите-изпълнителки.

В крайна сметка всичките тези проблеми, и на малките фирми и на общините, обясняват в голяма степен няколко неприятни статистики. От една страна, около 25-30 процента от проектите по европейските програми, по които бенефициенти не са държавни фирми, се провалят. От друга, финансовите трудности са и основна причина да имаме средно договорени средства към края на миналата година по всички оперативни програми от 66%, а изплатените са по-малко от 18%.