Неефективни подходи за енергийна ефективност
Пред двете основни програми за енергийна ефективност съществуват немалко пречки, които трябва да се преодолеят
Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков обяви още в края на миналата година, че енергийната ефективност ще бъде основен приоритет за правителството в две насоки. Първото е по отношение на общата енергийна политика на кабинета, където проектите за енергийна ефективност ще са основен противовес на напъните за положилено решение за изграждането на АЕЦ „Белене”. Втората насока е по отношение на оперативните програми, където има две големи направления – по оперативна програма „Регионално развитие” и чрез неядрения прозорец на Международен фонд „Козлодуй”, които ще бъдат използвани като летящ старт за реализация на новата енергийна политика на правителството.
Оказва се обаче, че „летящия старт” няма да е толкова плавен, въпреки, че правителството направи необходимото бързо да задвижи двете мерки. Проблемите са няколко и част от тях изглеждат трудно разрешими.
На първо място са парите, като и останалите недостатъци имат отношение към тях. Оказва се, че средствата са доста малко на фона на грандиозните очаквания, както на кабинета, така и на бенефициентите.
След като правителството поиска три месеца по-рано индикативни проекти от общините, които трябваше да се финансиран от неядрения прозорец на фонд „Козлодуй”, в министерството на енергетиката пристигнаха проекти, които надхвърлят 1000 броя и обща сума от 1 млрд. евро. Срещу тях бяха извадени 100 млн. евро от фонд „Козлодуй”. Ще кажете, че 10% не е чак толкова лошо за начало, но всъщност се оказва, че парите за общините ще бъдат едва 31 млн. евро, което означава, че едва ще бъдат покрити 3% от предварителните заявки на местната власт за проекти в енергийната ефективност.
Лъвският пай от средствата по Международен фонд „Козлодуй” ще отидат в държавни бенефициенти, като НЕК и топлофикациите. Едва ли някой от икономическото ведомство би могъл да обясни защо бяха искани индикативните проекти от общините, за които те са похарчили вече известен ресурс, за да се окаже, че парите няма да стигнат за почти нищо.
Сходна изглежда ситуацията и при другото направление – задействаните пари по схемата „Подкрепа за енергийна ефективност в жилищни сгради“ от Оперативна програма „Регионално развитие”. Тук бенефициенти ще са сдружения на собствениците на етажни сгради в 28-те области от страната, разделени пак на малки и големи общини. На пръв поглед парите не са малко, но те вече започнаха да се харчат стабилно без да е дошъл нито един проект. Първо бяха определени 13 млн. лв. за Корпоративна и търговска банка, която ще администрира Гаранционния фонд с надеждата, че ще привлече значителни допълнителни средства за финансиране на проектите. Седмица след това регионалното министерство пусна наведнъж три обществени поръчки които касаят подготовката на тази програма. С поръчките ще се направи избор на фирми, които още правят обследване на сградите, защото за пари ще могат да кандидатстват само сгради, които отговарят на конструктивните изисквания. Втората поръчка е за избор на проектни мениджъри, които ще помагат на етажните собствености при направата на проектите и кандидатстването. Третата поръчка е за широкомащабна рекламна кампания.
Общата стойност на трите поръчки с ДДС достига 6 млн. лв. и като прибавим парите за гаранционния фонд вече близо 19 млн. лв. от средствата по програмата са изхарчени без реално да е постъпил нито един проект. Това са значителна част от парите, а те касаят и бенефициентите по програмата „Регионално развитие”.
За да кандидатства дадена етажна собственост тя трябва да си осигури самоучастие. Това са пари, които ще отидат за подготовка на проекта, за задължителното обследване на сградата. Кооперациите трябва да разполагат със собствени средства, а понеже такива има съвсем малко, в болшинството от случаите ще трябва да се кандидатства за кредит пред банка. Тук рискът да бъдеш отхвърлен е значителен, а и хората ще трябва после да връщат тези пари, което също е своеобразна спирачка пред енергийната ефективност предназначена за частни сгради. Тук надеждата е, че Гаранционният фонд ще заработи и ще отпуска средства за първоначалните разходи и за самоучастие при по-ниски лихви, но отсега е ясно че няма да стигне за всички.
Проблемите, разбира се, не са съсредоточени само върху парите. При програмата за енергийна ефективност, която се финансира от ОП „Регионално развитие”, всичко се крепи на добрата воля на етажната собственост. За да се кандидатства по проекти е необходимо да се основе Асоциация на собствениците. Министерството на регионалното развитие вече направи една крачка назад, като се съгласи тези асоциации да не са непременно юридически лица. Достатъчно е да бъдат регистрирани в общината. Проблемът тук е, че за да бъде призната такава асоциация и за да може да участва с проект по енергийна ефективност, в нея трябва да членуват абсолютно всички собственици. Даже един да откаже нещата ще се провалят.
Юристи са на мнение, че това е сериозен проблем. Даже всички собственици в един панелен блок да са добронамерени, то почти навсякъде има такива, които живеят в чужбина и връзка с тях няма. Това е техническа пречка, която много сложно може да се отстрани. А има и такива, които винаги са готова да правят напук.
В крайна сметка, като изключим недостатъчния ресурс зависещ изцяло от Брюксел, правителството в случай с програмите за енергийна ефективност вече е направило почти всичко, което зависи от него и сега предстои да видим дали и гражданското общество ще положи усилия за да може тези средства да бъдат бързо усвоени и наистина да има ефект за енергийната политика на страната ни. Защото когато правиш напук пари не дават!
Автор: Светослав Загорски