Сребърният фонд – начин на употреба

В свят, в който икономиката се променя рязко, а кризата е навсякъде около нас никой не може да си позволи да си държи едни 1,8 млрд. лв. под дюшека

След близо 4 години на криза, тотален срив на чуждестранните инвестиции, няколко бюджета с дефицит и увеличаване на фирмената задлъжнялост, парите в държавата започнаха да свършват и всички обърнаха очи към неприкосновените резерви.

Очите на управляващите гледат с надеждата по някакъв начин на оправдаят харченето на резервите, а погледите на останалите са изкривени в гримаса, която красноречиво означава, че нищо не трябва да се пипа.
Особено болезнена се оказа темата за Сребърния фонд, където влизат парите, които трябва да подкрепят пенсионната реформа в решителен момент – през 2018 г. Там има 1,8 млрд. лв. – някак си точно колкото са ни плащанията по външния дълг през 2013 г.

Точно за това трябва да си изясним три основни въпроса – може ли да се пипат тези пари, за какво биха могли да се използват временно и при какъв риск биха могли да бъдат инвестирани. В общи линии по тези въпроси има много мнения, колкото са всичките ни популярни икономисти, плюс няколко бивши финансови министри и истината е някъди по средата.

В свят, в който икономиката се променя рязко, а кризата е навсякъде около нас, е ясно, че никой, даже най-богатият, не може да си позволи да си държи едни 1,8 млрд. лв. под дюшека. Защото да държиш парите от Сребърния фонд на влог в БНБ си е почти като да ги държиш под дюшека. Единствената разлика е, че са на сигурно място в смисъл, че няма кой да ги открадне. Иначе, по отношение на доходността, то тя е почти нулева, даже леко отрицателна ако се вземе предвид годишната инфлация.

Затова е повече от ясно, че парите от Сребърния фонд трябва да се управляват по различен начин и точно тук има огромни разминавания във вижданията на финансовите специалисти. Финансовият министър е готов да промени закона за Сребърния фонд и да вкара до 70% от тези средства в Държавни ценни книжа. Това обаче от една страна е инвестиция, но от друга си е пряко финансиране на вътрешния дълг на страната и косвено на външния. Защото именно чрез интензивно емитиране на нови емисии ДЦК финансовото ведомство смята да финансира част от плащанията по външния ни дълг следващата година.

Още по-еретично звучи възможността да се вкарват до 20% от парите на Сребърния фонд на фондовата ни борса в български корпоративни ации при положение, че българският капиталов пазар е в отчайващо състояние – ниски обороти и ликвидност клоняща към нулата.

Тук отново има подозрения, че промяната в закона се прави с цел с парите на Сребърния фонд да се купуват на фондовата борса държавни активи, каквито ще са остатъчните дялове от ЧЕЗ и Е.ОН и от Българския енергиен холдинг. С приходите от тази приватизация пък отново се цели да се правят плащания по дълга.

Така излиза, че промените в закона за Сребърния фонд се правят не за да се даде възможност за по-добро управление на средствата и за постигане на по-висока доходност, а за да се заобиколят сегашните законови ограничения и парите от фонда да се използват от правителството за плащания по дълга.

Такъв начин на използване на активите се смятат от всички за високорисков, защото дефакто парите няма да ги има, а в Сребъния фонд ще има държавни ценни книжа и корпоративни акции , чиято цена може да се промени по всяко време, а пък през 2018 г. пак държавата ще трябва да се чуди откъде да извади едни 2 млрд. лв., като този път може да няма други фондове откъдето да бръкне. А това е огромен риск за пенсионната ни система.
Изводът идва отсамосебе си. Средствата на Сребърния фонд трябва да се извадят от БНБ и да се инвестират разумно от професионален управляващ екип под надзора на финансовия министър, като трябва да има максимална диверсификация. Така ще се постигне значитевно по-висока доходност и значително по-нисък риск.

Естествено, една малка част от фонда трябва да остане кеш на разположение на правителството, но не за крайни плащания по дълга, а за временни операции. Може би единствено оправданото харчене на тези средства е да се изплащат пари по европейски проекти, финансирани от оперативните програми, които са одобрени от Брюксел, но тепърва се чака да бъдат преведени парите. Временното плащане по такива проекти, за които е сгурно че има осигурени и одобрени от ЕС средства, няма да навредят по никакъв начин на Сребърния фонд, а напротив – ще помогнат на държавата да бъде значително по-гъвкава и да плаща навреме, включиелно процента държавно съфинансиране.

Тази практика съществува и в момента, като в началото на годината около 500 млн. лв. плащания по европейски програми бяха направени с пари от фискалния резерв, където е и Сребарния фонд. Тези редства ще бъдат възстановени през пролетта от Европейския съюз и в този случай рискът е нулев.

Именно към минимален риск и по-висока доходност трябва да се върви при използване на средствата в Сребърния фонд, така че промените, които министерството на финансите предлага, трябва да бъдат премислени още веднъж, преди да бъдат гласувани в парламента, защото колкото е вреден прекаления консерватизъм, какъвто има в момента, толкова вредна може да бъде и прекалено либералната постановка за финансирането и използването на парите от Сребъния фонд.

Автор: Светослав Загорски