Сбърканата икономическа политика пречи на ОПРЧР

Стажантските програми са последен шанс

Разположена твърде комфортно през последните години в „тихата златна среда”, оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” (ОПРЧР)  изведнъж се превърна в част от силната рекламна кампания, подета от правителството, за отчасти замазване и отчасти опит за справяне с тежките проблеми на огромната безработица, която вилее в страната. Без работа са близо 24% от населението, а според последни изследвания на Българска стопанска камара, при младежта до 29 години тя стига до 50%. Към това трябва да прибавим и изключително ниското ниво на стартово заплащане за млади хора, независимо от тяхната квалификация и ниво на образованието. 

Незнайно защо едва година и половина преди крайния срок по договаряне на парите от първия програмен период, Министерство на труда и социалната политика се сети, че може да рестартира активно програмите насочени изцяло към младежката безработица, която в най-голяма степен генерира трайна липса на трудови навици. Наведнъж ще се договарят и усвояват ударно пари по три програми, които слава богу нямат нищо общо със социалнот оподпомагане – две стажатски само за младите –  „Първа работа” и „Ново работно място”, и една за прохождащ бизнес. Закъснението е огромно, но както се казва в поговорката „подобре късно, отколкото никога”. 

Това закъснение обаче изцяло се дължи на сгрешената политика за развитие на икономиката ни през последните 3 години, която се отрази и на начина и скоростта на усвояване на средствата по отделните оперативни програми. Ясно очертаният приоритет за развитие на инфраструктурата и транспорта фаворитизира  програмите „Транспорт” и „Регионално развитие”, а превърна в аутсайдер толкова важна програма, каквато е „Конкурентоспособност”. Какво се получи? Единствената стопанска дейност която върви добре у нас е строителството на пътища и инфраструктура, а в същото време хиляди малки и средни фирми от реалната икономика фалираха и продължават да фалират. Оттук постепенно се стигна и до голямата безработица, както и до невъзможността млади хора да започнат работа по специалността си. 

Тази ситуация в реалната ни икономика обяснява и резултатите, които са постигнати по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. От една страна програмата е добре позиционирана по отношение на договарянето – 65% от целия ресурс към края на 2011 г., което я нарежда на трето място след „Транспорт” и „Регионално развитие”. Този добър процент се дължи изцяло на факта, че социалното министерство работи добре с Агенцията по заетостта, а тази агенция като междинно звено е в пъти по-резултатна от Агенцията за малкия и среден бизнес, която бе премахната като междинно звено по програмата „Конкурентоспособност”. 

В същото време по отношение на усвояемостта резултатите са плачевни – едва 16,21% от целия ресурс към 31 декември 2011 г., като зад „Развитие на човешките ресурси” е само безнадеждният опашкар „Околна среда”. 

Тази голяма разлика между договаряне и усвояемост се дължи основно на факта, че до момента почти всички схеми по „Развитие на човешките ресурси” бяха насочени изцяло към дублиране на сферата насоциалното подпомагане. Дефакто тази оперативна програма бе една допълнителна „патерица” върху която  министерството на труда се опира през последните години, за да се справя с все по-тежките социални проблеми в резултат от продължаващата и задълбочаващата се икономическа криза в страната.

Не случайно тази програма няма никакъв ефект върху повишаване на трайната заетост и това е излишно посочено анализа за напредък по реализацията на Националната стратегическа референтна рамка. Напредъка при реформите в областна на заетостта е нулев, докато все пак при социалното включване на „по-малко облагодетелствани лица” има някакъв напредък от над 1%. Тревожен е и фактът, че коефициенът на дългосрочна безработица нараства през последната пълна календарна година с 0,3 пункта, а на младежката – с цели 4,2 пункта. И по двата показателя сме далеч над средната стойност за страните от Европейския съюз. Тези данни доказват по категоричен начин, че политиката по отношение на заетостта, която провежда Министрество на труда и социалната политика, и която едно към едно се пренася и по отношение на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, води до нетрайни резултати и няма почти никакъв ефект върху повишаване на трайната заетост.

Сега всички са устремили надеждите си към новите схеми по програмата, които изглеждат изключително прагматични. Стажантските програми би трябвало да върнат правилния подход от близкото минало към значително по-лесна реализация на младите хора. Похвално е, че програмите са обвързани с бизнеса, който също ще има ефект от тях и в някои случаи ще се яви и като бенефициент. Тук надеждите са, че ефектът ще е бърз и положителен, защото Агенция по заетостта, а и социалното министерство, имат сериозен опит в подобен род взамимоотношения между работодатели и безработни. Важното е схемите да бъдат реализирани възможно най-бързо и да имат 100 процентов ефект, т.е. да създадат работни навици у младежите и трайна заетост за голяма част от тях. Трябва да се надяваме и, че тези стартови заплати – близки до минималната ще са наистина стартови, защото в противен случай младите ще се научат и ще си отидат за да търсят повече пари на друго място.

По-големи проблеми ОП „Развитие на човешките ресурси” ще срещне с програмата за прохождащия бизнес, която в момента е във втория си етап и безработните трябва да подават бизнес планове. Тук нито агенцията, нито министерството имат особен опит и се опитват да налагат стандарти от други програми, които едва ли ще проработят. Показателно е, че вместо да се търси възможност хората по-бързо да започнат стандартен и лесно управлявем бизнес, управителният орган се стреми да фаворитизира нестандартни и иновативни проекти, които ако даден бенефициент би могъл да реализира едва ли щеше да стигне до подпомагане точно от тази програма.

Автор: Светослав Загорски