ОП „Техническа помощ” стана лична кауза
Парите от нея трябва да подпомагат администрациите, които управляват големите оперативни програми, но се оказва, че това се случва доста рядко
Има една малка оперативна програма, покрай която се шуми най-рядко, но на която управляващите разчитат много, основно за да увеличат колкото се може повече процента на усвояемост на останалите оперативни програми. Това е оперативна програма „Техническа помощ”, чиито ресурс е повече от скромен – общо 56,8 млн. евро заедно със съфинансирането от българския бюджет.
Този малък бюджет, насочен изключително ясно към тесен кръг бенефициенти, предполага отдавна да е изразходван, но както често се случва, и тук се сблъскваме с поредния парадокс. ОП „Техническа помощ” се оказва под средното ниво по договаряне с около 50% от парите в края на май и малко над средното ниво по разплащане – 25%. Един типичен средняк, който показва най-голямата слабост на българския модел на усвояване на европейските фондове – ниското ниво на административна подготовка за работа по европроекти.
Дефакто парите от тази програма трябва да подпомагат именно администрациите, които управляват големите оперативни програми, но се оказва, че това се случва доста рядко. Интересът към ОП „Техническа помощ” е минимален и както се казва – „малко пари – малък интерес”. Самият Комитет за наблюдение на програмата си признава, че доста често бенефициентите променят своите виждания и преоритети и „зарязват” вече започнати проекти по „Техническа помощ”. Тук говорим за агенции, централна администрация и органи, които управляват другите оперативни програми. Тази несериозност показва, че българският чиновник има високо мнение за себе си и в крайна сметка се оказва, че е максималист, без да има нужното покритие. Това е така, защото ако изключим програмата „Транспорт” и отчасти „Регионално развитие” и „Човешки ресурси”, останалата част е повече от трагична и то година и половина преди изтичане на първия програмен период.
Към трагичните бенефициенти трябва да прибавим и една доста голяма група, която има хронични проблеми при усвояването на пари по всички останали програми – общините. Именно общините би трябвало да са най-активни, защото техният административен капацитет е най-зле – голямо текучество, лоша подготовка и ниско заплащане. Вместо това общините подминават възможностите на „Техническа помощ” и много рядко участват за проекти за обучаване на персонала. А именно този вид проекти са най-добрият вариант, който предлага тази оперативна програма.
Неглежирането на „Техническа помощ” може би се дължи и на първоначалния управляващ орган в лицето на Министерство на финансите. Тази грешка бе поправена с идването на министъра по европейските въпроси Томислав Дончев, който пое програмата и тя постепенно се превърна в негова лична кауза. Това е и основната причина за отчитане на голям напредък по тази програма в последните месеци, макар че трябва да направим уговорката, че този напредък се дължи в голяма степен на ниската изходна позиция. Според самия министър Дончев, в сравнение с 2010 г. през 2011 г. се отчита ръст от 136% на договорените средства по програмата „Техническа помощ”, което е добър показател за работата на администрацията. Дончев със всички сили се опитва да раздвижи програмата, сиреч администрацията, за което говори и последния успешен проект – на Държавната агенция за закрила на детето, която ще вземе 1,6 млн. лв. за обучение на персонала си.
Томислав Дончев успя и да спаси програма „Техническа помощ”, която ще видим и през втория програмен период, макар и обединена с пълния провал – „Административен капацитет”. По този начин министърът разширява постепенно своето влияние за сметка на вицепремиера Дянков, защото именно Министерски съвет ще бъде водещо ведомство на тази обединена оперативна програма след 2014 г. Това означава, че Дончев ще съсредоточи по-голям ресурс в ръцете си, а няма само да гледа отблизо, както бе досега. Обединението на двете програми под шапката на министъра по европейските фондове безспорно е успех, като се има предвид, че финансовият министър Симеон Дянков искаше и двете да бъдат закрити и ресурсът им изцяло да се насочи към голяма програма за „Иновации и предприемачество”.
От сега е ясно, че обединената програма „Администартивен капацитет и техническа помощ” има бъдеще през следващия програмен период, защото ние ще искаме повече пари – минимум 20 млрд. евро, а в същото време административната ни машина продължава да е на доста ниско ниво. По този начин ще могат да се правят интегрирани проекти, да се усвоява по-голям ресурс, а от тук и да има значително по-голям интерес от бенефициентите, в сравнение с интереса към „Техническа помощ” през сегашния програмен период.
Големият проблем с тази оперативна програма обаче е в настоящето – в тези 18 месеца, които остават до 31.12.2013 г. За съжаление може би най-големият и успешен проект по тази програма – ИСУН – Информационната система за управление и наблюдение, вече няма да може да калкулира средства. Информационната система е завършена, работеща, дава добри резултати и огромна част от бенефициентите са доволни – 70% по данни на министър Дончев.
Това ще накара управляващия орган по тази програма да се съсредоточат голяма част от оставащия ресурс върху подготовката на обединаната програма „Адиминстративен капацитет и техническа помощ”. На практика се получава един нонсенс, защото с пари по програма, която трябва да е в услуга на другите програми ще се финансира бъдещето на самата нея. Дето се казва в популярния лаф „да се въртят там едни пари”.
Можем обаче да се надяваме, че този ход ще бъде в правилната посока, особено ако наистина през следващите години видим една работеща администрация, която да реализира значително по-високи показатели по усвояемост на парите от Европейския съюз.
Автор: Светослав Загорски