Усвояването на европейските средства

БСК излиза със свой доклад за напредъка на България

„Предстои ни тежко полугодие и още по-предизвикателна 2013 г.“. Това написа министърът по управление на еврофондовете в своя профил във Фейсбук. Пет години след началото на порграмния период страната ни извървя дълъг път и научи доста уроци за усвояването на евросредствата. И въпреки многото критики, грешките, гафовете и скандалите, разтърсили не една или две програми, трябва да признаем, че в последните години у нас се наблюдава лъч светлина в тунела. 

Изглежда министър Дончев също я вижда и дори нещо повече, поставя си високи и според него, напълно постижими цели. Той планира България да приключи договарянето „през следващите 10-11 месеца със стойност около 102%“. За целта нямало да бъдат назначавани нови хора, а същият персонал през следващата година ще трябва да обслужи два пъти по-големи плащания. И тук логично възниква въпросът, има ли наистина такъв потенциал в тези хора, без да пренебрегваме професионализма им, разбира се? Няма ли отново да се окажем оплетени в схемата подадени проекти – бавно разглеждане – много грешки – връщане на проектите – забавени плащания. Това, което остава да се надяваме е, че в последните години се подават все повече качествени и безгрешни предложения, което би облекчило значително и работат на админстрацията. 

„Най-важната задача е всички договорени проекти да се случват качествено и бързо“, пише още министърът. Според него, „ако бяхме започнали навреме, т.е. през 2007 г., а не две години по- късно, резултатът можеше да е по-висок“. Министърът припомня, че най-добрите страни гонят 40% плащания, а най-слабите – под 10%.

Договорените пари:
Според министър Дончев към момента страната ни е договорила 81% от цялата финансова рамка по седемте оперативни програми. Справка в Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България (ИСУН) показва договорени 76% от средствата по седемте оперативни програми, а разплатените  – 23.14%. Малко по-песмистични са данните на Българската стопанска камара (БСК), която излезе с доклад за усвояването на европейските средствата в България за програмния период 2007-2013. Данните са към 30 юни 2012 г. Договорените средства са 70 % от целия бюджет, който се полага на страната ни, а са разплатени едва една четвърт са от европейските средства, с които страната ни има право да разполага включително от Структурните фондове, Кохезионния фонд и земеделските фондове на ЕС. 

Печеливши и губещи
Според анализа на БСК отличниците в разплащането са Оперативните програми „Транспорт”, „Административен капацитет”, както и при „Програма за развитие на селските региони”, всяка от които е изплатила 31 % от наличните средства. На опашката е ОП „Околна среда” с едва 13 %. 

По отношение на изплатени средства отново ОП „Транспорт” е първенец с 94 %, следвана от ОП „Регионално развитие” с 82 %. Злощастната програма, насочена към бизнеса – ОП „Конкурентоспособност” се представя най-зле с едва 45 %.

При това незавидно равнище на усвоявана логичният въпрос, който човек си задава и каква е финансовата равносметка от членството на България в ЕС. Всяка страна е длъжна да прави своята годишна вноска в общностния бюджет, а това доколко отделната срана усвоява предвидените за нея средства е друг въпрос. Всяка държава-членка плаща членски внос в размер до 1.23 % от своето БНП, както и 0.3 % от данъчните си постъпления по ДДС. Всяка държава може да задържи най-много 25 % от митническите приходи, за стоки внесени на нейна територия от страни извън ЕС. Останалите средства отиват в бюджета на съюза. 

Изчисленията на БСК показват, че страната ни е „занулила” баланса си с ЕС едва към средата на 2012, когато размерът на вноските е 4713 млн.лв., а усвоените средства са 4797 млн.лв.     

При тази ситуация БСК излиза с предложения за подобряване на ситуацията в настоящия програмен период:
– Средства от по-непривлекателни програми да се прехвърлят към по-привлекателните.
– Удължаване на сроковете за изпълнение
– Въвеждане на електронно подаване на проектите
– Анализ на слабата усвояемост при ОП „Конкурентоспособност”.

За новия програмен период БСК предлага: 
– Oграничаването на „меките” мерки (семинари, обучения) в полза на увеличаването на средствата за внедряване на нови технологии
– Субсидиите трябва да се ползват с приоритет пред инструментите за финансов инженеринг (напр. JEREMIE, JESSICA и др.)
– Въвеждане на мостово финансиране, тъй като средства от JEREMIE не могат да се използват по оперативните програми
– Участие на бизнес организациите и НПО в програмирането и разпределението на средствата
– Равнопоставеност при достъпа до обществени поръчки за малки и средни предприятия
– Скъсяване на сроковете за изплащане на средства
– Аутсорсване от страна на държавата към частни компании, НПО и банки на процеса по оценка на проектните предложения, мониторинг и проверка на изпълнението
– Цифровизиране на целия процес за кандидатстване

Някои от предложенията на БСК са доста крайни, но пък предлагат тема за плодотворни дебати относно бъдещето на оперативните програми в новия програмен период.